Мини фокачи с картофи и маслини

Симпатични малки питки, наподобяващи мини пици, но всъщност са мини фокачи!! Може да си ги приготвите за закуска, обяд или вечеря!

Фокача е традиционнен италиански плосък хляб, с добавени към него лук, маслини, подправки и други хранителни съставки. Фокача е сроден с традиционната неаполитанска пица. Тя е тестено изделие, нещо между пица и питка, вид сплескано хлебче залято с чист зехтин, върху него домати и маслини или само маслини и лук. 

Постарала съм се с повечко постъпкови снимки, които се надявам ще са ви полезни :)

Продукти:

за тестото:
2 ч.ч. брашно /+ 1/2 ч.ч. за доомесване/
1 ч.ч. топла вода
1 пак. суха мая /или 1/2 кубче прясна мая/
2 с.л. олио или зехтин
щипка сол, щипка захар

за плънката:
1 прясна зелена пиперка /или 1 връзка пресен лук /
3-4 сварени картофа
2-3 с.л. олио или зехтин
10-ина маслини
сол и черен пипер на вкус

СТЪПКИ:

1. Пресяваме си брашното в подходяща тавичка и си правим кладенче в него. В топлата вода разтваряме сухата мая /или прясната с щипка захар и 1 с.л. брашно докато шупне/ и изсипваме в кладенчето. Добавяме солта и олиото. Започваме да бъркаме всичко с лъжица, като постепенно си вземаме от брашното и объркваме с течността. 

Продължаваме да месим с ръце и замесваме  меко, еластично тесто. Ако е необходимо добавяме и още малко брашно.

2. Оставяме тестото го да почине за  20-30 минутки /да втаса/, премесваме отново и разточваме на кора с дебелина около 0.5 см. От нея с помоща на чаша си изрязваме кръгове с диаметър 10 см.

 Или си късаме от тестото малки топки и разточваме на малък кръг.

3. В голямата тава на фурната, покрита с хартия за печене, подреждаме кръговете на малки разстояния еднин от друг. Оставяме ги да втасат за около 20 минути.

4. Докато втасва тестото си приготвяме плънката за мини фокачите.

5. Измиваме и почистваме пиперката /или вместо нея пресния лук/, и нарязваме на малки лентички. Сварените картофи обелваме и нарязваме на малки кубчета.

6. В  малка тенджерка или тиган задушаваме с олиото /или зехтина/ пиперката и картофите и добавяме сол и черен пипер на вкус.

7. Изчакваме плънката да поизстине малко и разпределяме върху вече втасалото тесто. 

Добавяме и нарязани маслини.

8. Мини фокачите печем в предварително затоплена фурна на 180-200 градуса за около 20 минути.

Насладете им се докато са още топли!!

Мини разкош :)

Фокача с лимон и босилек

Замесих тесто за мекички, ама то излезе доста. Опържих повече от десетина за закуска, които се изядоха за минутки.

От останалото тесто  реших да  приготвя пак  закуска за следващия ден. Прибрах си грижливо торбичката с тестото в хладилника. 

Половинката ми, поиска да направя питка, но по-плоскичка да била, обикновена. И  веднага си спомних една идея за фокача, която Лора и Стоян приготвиха в предаването си Бон Апети наскоро.

Наистина ароматът на лимон се разнасяше из целият ни дом, докато се печеше фокачата! 

Продукти:

за тестото - от което половината беше за мекици, а другата половина за фокачата

370-400 г. кисело мляко

100 мл. вода

1/2 пак. жива мая

1 с.л. сол

1 ч.л. захар

5 с.л. олио

2 яйца

брашно за средно меко тесто

и още -

лимон

босилек - пресен или сух

СТЪПКИ:

1. Замесваме си средно меко тесто, което можете да ползвате веднага, или да приберете в хладилника за следващия ден. Или пък във фризера, за след няколко дена.

2. Към затоплената вода добавяме маята, заедно с 1 ч.л. захар и 1 ч.л. брашно. Разбъркваме и оставяме маята да шупне, тоест да втаса.

3. В голяма купа или тава си пресяваме брашно, в което правим кладенче. В него чукваме яйцата, добавяме олиото, солта и киселото мляко. Разбъркваме добре и добавяме и шупналата мая, и отново разбъркваме.

4. Постепенно започваме да добавяме брашно, до замесване на нелепнещо, средно меко тесто.

5. За фокачата оставих половината тесто да удвои обема си, след което го премесих отново.

В тавичката на фурната сложих хартия за печене, намазних я, и прехвърлих тестото. Разстелих го с намазнени ръце, така че да приеме формата на тавичката, с дебелина  1 см. Нарязах лимона на много тънки резени, на шайби, и разпределих върху тестото. Притиснах ги леко, намазних отгоре с помоща на четка и поръсих с босилек, в моя случай беше сух.

6. Оставих фокачата да втаса и пекох на 180 градуса до приятен златист загар.

Ароматът на лимонът се разнасяше така уханно, на вкус също беше много приятно съчетание. 

Е, някои от закусващите се оправдаха, и заделиха лимона настрани. Въпрос на вкус. 

Няма как да не разберете дали ще ви хареса, ако не опитате :)))

Приятен апетит!!!

Пица Калцоне

Ако ви се хапва пица, направете си калцоне :)

Калцоне е затворена пица с плънка по избор от италианската кухня.

Нещо много вкусно, подходящо за закуска, обед или вечеря.

Тестото може да го замесите у дома, или пък да си го купите готово от магазина. А плънката определя какъв ще бъде вкусът на вашето калцоне.

Продукти:

за тестото -

1 1/2 ч.ч. топла вода

1 пакет суха мая

2 с.л. зехтин (или олио)

1 с.л. сол

4 ч.ч. брашно

плънката е по избор -

в моя случай е с лютеница, грах, царевица, бекон, кашкавал и сирене

СТЪПКИ:

1. В дълбока купа слагаме топлата вода, и разтваряме сухата мая в нея. Разбъркваме добре и оставяме за няколко минути да се усвои добре.

2. Добавяме олиото и солта, и разбъркваме отново.

3. Прибавяме постепенно предварително пресятото брашно и замесваме еластично тесто, ако е необходимо добавяме още малко брашно.

4. Прехвърляме тестото в намаслена купа и покриваме с прозрачно фолио. Оставяме да втаса, докато се увеличи двойно обема.

5. Ако искате да направите една голяма пица, то от втасалото тесто се оформя тънък кръг. Едната половина се намазва с лютеница (или доматен сос), върху него поставяме плънката по избор. Свободната страна на кръга затваряме (тоест прегъваме на две) и залепваме краищата като притискаме добре, за да не излезе плънката.

Или разделяте тестото на няколко равни топки, и от всяка си правим малки пици Калцоне.

6. Прехвърляме калцонето в намазнена тавичка или покрита с хартия за печене и печем в предварително затоплена фурна на около 180 градуса до готовност.

Аз оставих моите пици да повтасат още веднъж и така ги опекох.

Да ви е сладко !!

PANTSANELLA (Панцанелла)

Ако се чудите какво е панцанелла, това е салата - италианска :) На вид е много позната, и със сигурност сте си я приготвяли често. Дори и аз преди време. Толкова е засищаща, че  можете да обядвате или вечеряте само с нея. С домашна изстудена ракийка пък върви идеално :)

 Панцанелла е тосканска зеленчукова салата, която се консумира предимно през лятото.

Основни съставки - резени, напоени с вода и оцет, а след това пресовани стар хляб, домати, зехтин, сол, черен пипер,  добавя се  лук (обикновено червен) и босилек. Може да се добавят и други зеленчуци (целина, краставици, чесън), както и сирене, моцарела, маслини и др. Въпрос на вкус :)

Във всеки регион на Италия я  приготвят по различен начин - някъде е с накиснат и изстискан хляб, или  само начупен на хапки специален хляб, или с  препечени кубчета (крутони). 

На  мен най-много ми допада последният вариант :)

 

Продукти:

домат

краставица
червен лук
сух хляб
пресен босилек
сол, зехтин, оцет, черен пипер
 
Количеството на продуктите е според вкусовите предпочитания :)

СТЪПКИ:

1. Нарязваме хлябът на малки кубчета, поставяме го в подходяща тавичка, поръсваме със зехтин и сол и слагаме във фурната да се запекат, като ги разбъркваме от време на време. Тоест правите си крутони. 

Друг, по-бърз начин е да ги запечете на пълна мощност за около 5 минути в микровълновата фурна, като също от време на време ги разбърквате. Оставяме да се охладят напълно след това.
2. Нарязваме домата и краставицата на кубчета (или както предпочитате), лука на полумесеци, а босилека на ситно.

3. Разбъркваме, подправяме със сол, оцет, черен пипер и зехтин. Добавяме и  хлебните кубчета.

4. Разбъркваме салатата и оставяме да се охлади за около 15-20 минутки, за да може хляба да поеме от соковете на  доматите и краставиците. На ако нямате търпение, хапнете си я веднага.

А тази вечер определено ще съм само на салатка, времето е горещо и тежко, а салатката е идеална за лека вечеря :)

Да ви е сладко, и наздраве !!

Пица на парче

Какво ще кажете за едно парче пица? Или две? 

Отворете хладилника, проверете наличните продукти за плънката. 

Да замесим и тестото :) Толкова е лесно, а домашната пица е винаги най-вкусната :)

 Продукти:

за тестото -

200 г. брашно (и малко отгоре ако е необходимо)

1 с.л.  зехтин (или олио)

1 ч.л. суха мая 

1/2  ч.л. сол 

100 - 120 мл. вода

за плънката -

дом. пюре

колбас

кашкавал

царевица

домати

зелена чушка

пресен босилек (или сух)

черен пипер

пресен магданоз

Плънката е по избор, според вкуса и наличните продукти.

СТЪПКИ:

1. В купа сипваме водата, към нея добавяме зехтина, солта и разбъркваме.

2. В пресятото брашно изсипваме сухата мая и разбъркваме.

3. Постепенно добавяме брашното към течната смес и си замесваме тесто.

4. Оставяме го да почине половин час.

5. Разточваме тестото на тънък пласт (с дебелина 0,5 см.) и с къдрав нож изрязваме триъгълници.

6. В тава покрита с хартия за печене ги нареждаме.

 

7. Всяко парче с четка намазваме със зехтин (или олио), а отгоре с доматено пюре (лютеница или кетчуп). 

8. Отгоре нареждаме продуктите за пицата, поръсваме с подправки,

 и печем в затоплена фурна на 180 градуса до готовност. Сложете свеж магданоз върху всяко парче и поднесете.

Вече имате готова, апетитна, топла и най-вкусната домашна пица на парче !!

Да ви е сладко !!!

Сладолед пана-кота с кисело мляко

Панакота е класически италиански десерт, приготвянето на който отнема удивително кратко време. Поднася се покрит с плодов сироп, желе, сладко или конфитюр. Съставът му може да бъде най-разнообразен – с шоколад и кафе, какао, сметана или кисело мляко.

 След щтателният преглед на рецепти за панакота и наличността на продуктите у дома, реших да приготвя панакота с кисело мляко. Добавих и един вече презрял банан, а после реших да сложа половината от купичките във фризера, и така имах и сладоледена панакота. 

Продукти:

200 мл. прясно мялко

2 пак. ванилия (или капки есенция)

2-3 с.л. захар

1 пакетче желатин от 10 г.

150 мл. кисело мляко

1 банан

 конфитюр от ягоди ( или малини, боровинки, кайсии праскови)

 СТЪПКИ:

1. Разтваряме желатина в чашка (или купичка) с 4 с.л. студена вода и оставяме да набъбне. След което го разтваряме на водна баня или в микровълновата за кратко.

2. Загряваме млякото със захарта на котлона и добавяме вече разтворения желатин.

3. В купа изсипваме добре разбитото кисело мляко и ванилията. 

4. На тънка струйка добавяме прясното мляко към киселото с постоянно бъркане. Прецеждаме сместа през цедка , за да няма бучици, ако е необходимо (или с пасатор).

4. Пасираме един банан и прибавяме към млечната смес. Разбъркваме добре всичко. 

5. Разпределяме в купички и слагаме в хладилника да стегнат за няколко часа.

6.  Изстуденият и вече стегнат  крем обръщаме върху чиния и поливаме с леко затоплен конфитюр (или сладко по избор). 

За по-лесно изваждане, потапяме купичките в гореща (не вряла и не за дълго) вода и обръщаме десерта в чиния.

Може да се гарнира с плодове според сезона или с ядки.

Или преместете купичките във фризера, след няколко часа ще имате сладолед-панакота, обръщате върху чиния и гарнирате по вкус.

Да ви е сладко!!!

Източник - http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=295640.0

Зеленчукова фритата

Фритата е вкусно ястие, което се приготвя бързо, лесно и без особени усилия.  Фритатата е италианският омлет.

Какво представлява фритата?

Фритата е ястие за италианската кухня. Представлява нещо средно между омлет и запеканка и се консумира по всяко време – за закуска, обяд и вечеря. В буквален превод думата „фритата“ означава „пържено“, което и загатва за начина на приготвяне на аламинута. Според традиционната рецепта ястието първо се готви на тиган, а после се прехвърля за няколко минути във фурната. Някои рецепти обаче позволяват приготвянето на фритата или само на тиган, или само на фурна.

За да се захванете с правенето на фритата, първо трябва да се оборудвате с подходящ съд. Необходим ви е малко по-дълбок тиган с махаща се дръжка или с две огнеупорни дръжки, за да може да прехвърлите ястието безпроблемно във фурната. В Италия фритата рядко влиза в асортимента на ресторантите, тъй като хората са свикнали да си я приготвят у дома. Поднасят я топла, веднага след като я извадят от фурната, но и студена е доста вкусна.

Съставки на италианския омлет

Разбира се, като всеки омлет, и италианският се прави на основата на яйца. Обикновено около 8 броя са нужни за приготвянето на фритата. Добавят се късчета месо (предимно пилешко или пуешко), кайма, колбас или шунка, по-рядко риба. Почти всяка рецепта за фритата включва и някакъв зеленчук като артишок, аспержи, броколи, грах, гъби, картофи, карфиол, лук, патладжан, праз, спанак, тиквички, царевица, чушки.

В съставките на италианският омлет влизат и типични за страната сирена – рикота, моцарела, пармезан, но у нас извара или натрошено сирене също ще свършат работа. За финал може пък да се настърже кашкавал или да се поръси със сирене Бри. Като всяко ястие и фритата не минава без ароматния арсенал от подправки. Избирайте между босилек, копър, магданоз, риган, черен пипер.

И все пак говорим за Италия, така че не се учудвайте, ако попаднете на рецепта, която включва и някакъв вид паста.

Омлет срещу фритата – открийте разликите

• Дълго време хората са определяли фритата като синоним на обикновения омлет. Но след като  кулинарите посочили конкретните разлики между двете ястия, днес фритата е отделен вид аламинут. А ето ги и разликите:
• За разлика от омлета, освен яйца за фритата задължително ви трябва още някакъв продукт.
• Италианският омлет се готви по-бавно от познатия на всички и се запича допълнително на фурна, за да се сдобие с хрупкава коричка.
• На вид фритата е по-дебела и се поднася нарязана на триъгълни парчета, а не прегъната на две.
• Един италиански омлет стига за няколко човека.                                                           

     Източник на текста от тук.

Както и да приготвите фритатата, каквото и да добавите, уверявам ви, че ще останете и сити, и доволни !!!

Моята фритата приготвих във фурната, за вечеря, но светлината не беше добра, и не съм особено доволна от снимките. Но пък се изяде за минути, което беше моето удовлетворение!!!

И с такова изобилие от пресни и свежи зеленчуци, реших фритатата да е зеленчукова.

Продукти:

8 броя яйца

1 средно голяма тиквичка

2 моркова

150 г. замразена царевица

150 г. сирене

100 г. кашкавал

100 мл. прясно мляко

3 с.л. брашно

пресен магданоз

сол, черен и червен пипер, босилек на вкус (и други подправки по ваш вкус)

СТЪПКИ:

1. Почистваме и измиваме тиквичката и морковите. С белачка за картофи нарязваме на тънки ленти тиквичката, а морковите на тънки кръгчета. В подходящ тиган ги задушаваме с малко олио (или зехтин) до омекване. 

2. В купа чукваме яйцата и ги разбиваме с телена бъркалка. Към тях добавяме натрошеното сирене, млякото, брашното, нарязания на ситно пресен магданоз и подправките на вкус. Объркваме отново всичко добре.

3. В кръгла намаслена тавичка (или покрита с хартия за печене, също намаслена) изсипваме яйчената смес. Отгоре разпределяме тиквичката и морковите, поръсваме навсякъде с царевицата и нарязания на малки кубчета кашкавал. 

4. Печем в затоплена фурна на 180-200 градуса до златист загар или до готовност.

Поднасяме топла и нарязана на триъгълни парчета.

Добър апетит :)

Пълнена фокача с праз, сирене и маслини

Фокача е традиционнен италиански плосък хляб, с добавени към него лук, маслини, подправки и други хранителни съставки. Тя е сроден с традиционната неаполитанска пица. 

 Фокача е тестено изделие, нещо между пица и питка, вид сплескано хлебче залято с чист зехтин, върху него домати и маслини или само маслини и лук. Може съвсем прясно сирене както е фокачата на Реко край Генуа или другият известен вариант: хлебче от твърда пшеница с лук, маслини и гъби pleurotus eryngii на италиански cardoncelle от Мурджа. .Това е фокачата на Алтамура. Тя накара Мaкдоналдс да затвори заведението си в едноименния град. Единствен случай в света, който сега се превръща във филм със заглавие “Фокача блуз”.

Не знам дали има пълнена фокача, но на мен ми се прииска да направя такава. Въртеше ми се из главата, и бях решила, че ще има и праз, може би и сирене, и разбира се подправки. 

И ето моята пълнена фокача, пък следващата ще я направя както трябва :)

И не я нарязах, а просто си я разчупвахме и си я хапнахме сладко сладко.

Продукти:

за тестото -

  1 пакетче суха мая (или 1/2 кубче прясна мая)

  150 мл. кисело мляко

  150 мл.  топла вода

  1 яйце

  1 ч.л.  захар

  1 равна ч.л.  сол 

  2 с.л. олио (или зехтин)

  около 500г брашно

 

за пълнежа -

2 стръка праз лук

150 г. сирене  

маслини

майорана, босилек
 

СТЪПКИ:

1. Пресяваме си брашното в подходяща тавичка и си правим кладенче в него. Чукваме яйцето, добавяме захарта, солта, олиото, водата и киселото мляко. Объркваме и прибавяме и маята размесена с малко брашно. Продължаваме да добавяме брашно и замесваме меко, еластично тесто. Ако е необходимо добавяме и още малко брашно.

  2. От количеството на полученото тесто може да се оформи една по-голяма пълнена фокача или две по-малки класически. Оставяме го да почине за 10-15 минутки. 

3. През това време почистваме праза, нарязваме на ивици или кръгчета и задушаваме с малко олио до омекването му. Прибавяме към праза натрошеното сирене, малко майорана и босилек и объркваме.

3. Втасалото тесто разделяме на  две топки. Разтягаме с ръце и разточваме и оформяме с точилка кръг малко по-голям от този на тавата, в която ще печем фокачата. 

4. В тавата добре намазнена или покрита с хартия за печене прехвърляме кората. Отгоре разстиламе приготвената плънка.

 Разточваме втората топка на кора и с нея покриваме. Завиваме краищата на долната кора върху горната и притискаме, намазваме с олио отгоре. 

5.  Оставяме фокачата да втаса.  След като втаса с набрашнен пръст се правят дупки в тестото, в които се слагат изчистените от костилките маслини, разрязани на две  (или такива без). 

Поръсваме с майорана и босилек и печем в предварително загрята фурна на 200 градуса до готовност.  

Готовата фокача намазваме с масло (по желание) и завиваме в кърпа поне за 10 минутки. По желание можете да нарежете на тортени парчета или просто си я разчупете, както направих и аз :)

Добър апетит! 

 

Аранчини (оризови топчета с пълнеж)

Докато се рових из кулинарни странички и сайтове в интернет, попаднах на аранчини. Името ми хареса и реших да прочета какво всъщност са те. Разбрах, че е сицилиански специалитет, приготвя се много лесно и е вкусно. А с плънката може всеки да импровизира според вкуса и наличните продукти. Аранчините са идеални за парти хапки, лека вечеря и дори за закуска, могат да се хапват и с пръсти :) Ако имате поизостанал сварен ориз, не се чудете, а в аранчини го пригответе :)

Снимките не са много добри, но и така ще добиете представа каква вкусотийка са! 

Ето какво имаше в моите аранчини:

нужни са ви:

3 ч.ч. сварен ориз (овкусен със сол и черен пипер)

за плънката: (с нея можете да импровизирате)

150 г. бекон

1 ч.ч. царевица (консерва)

1 ч.ч.  грах  (консерва)

Необходими са ви още 2 яйца, галета и мазнина за пържене.

СТЪПКИ:

1. Нарязваме бекона на малки кубчета. В купа ги объркваме заедно с царевицата и граха. 

2. Вземаме от ориза и върху намокрена длан го разстиламе, слагаме от плънката, завиваме  и оформяме топка, колкото кайсия.

 Така процедираме и с останалия ориз и плънката.

3. В отделна купичка разбиваме яйцата, а в друга изсипваме галета. Готовите топки  потапяме първо в разбитите яйца и после овалваме  в галетата и пържим в нагорещена мазнина до златисто. Обръщаме ги отвсякъде, за да се изпържат равномерно и придобият желания загар.

 4. Изваждаме ги и ги оставяме върху кухненска хартия, за да попие излишната мазнина.

5. Сервират се топли.

Е, не са като в оригиналната рецепта, но пак са аранчини, и е хубаво, че всеки път вкуса може да бъде различен, според това каква е плънката :)

Надявам се да останете вкусно изненадани :)