Кашкавал пане на фурна

Понякога ми е голяма досада панирането, на каквото и да е. За това предпочитам да използвам фурната, въпреки, че вкуса е съвсем различен. Но пък няма пръскане на олио, търкане на тигани (ще търкам тавата от фурната), клепане до ушите с панировката (аз успявам да се поизцапам доста 😉.

Реших, че е време и аз да панирам кашкавал в кори за баница. Но така ме мързеше, че реших за по-бързо да ги метна във фурната. То моето стана нещо подобно на кашкавалена пита. 

Но беше вкусно.

Продукти:

кашкавал

кори за баница на Белла

яйце

прясно мляко

сусам

олио

СТЪПКИ:

1. Кашкавалът нарязваме на малки хапки (големината определяте вие). 

2. Вземаме един лист от корите за баница, прегъваме на две и го разрязваме. Двете половинки режем на още по две. Така имаме 4 равни парчета от един лист.

3. Намазваме с олио (с четка) всяка четвъртинка от разрязания лист, поставяме в единия край по средата по парче от кашкавала. Загръщаме и от двете страни, а после на руло. Така оформяме хапките с кашкавал.

4. В намазнена тавичка (или покрита с хартия за печене) подреждаме готовите хапки от кашкавала.

В зависимост от количеството на кашкавала и големината на тавичката, в която сме подредили парчетата,  си правим заливка от яйце и прясно мляко.

На моята тавичка (с диаметър 20 см.) приготвих заливка от 2 яйца и 150 мл. прясно мляко. Добавих и 2-3 с.л. сусам и разбърках.

От тази смес слагам по лъжица върху всяко парче, а ако ми остане повтарям отново.
Друг вариант е да си разбиете в купичка яйца, да добавите сусам, малко олио и всяко парче да оваляте в сместа и така да ги подредите в тавичката.
Аз в случая действах по-мързеливият начин със заливката :)

5. Печем в затоплена фурна до златист загар на корите.

Да ви е сладко !!!

Носталгия ..... и сладко от джанки

А защо не ? Имам впредвид за сладкото от джанки :) А може би сте опитвали вече :)

Този пост се каня да публикувам може би от месец, но все отлагах, събирах снимков материал :) Не, че моите снимки са толкова вдъхновяващи ... но са си мои, а тези носят толкова носталгия ...

Съвсем скоро ни предстои да заминем на около 200 километра от дома и да се установим на ново местенце. С нетърпение и голямо притеснение очаквам този момент.

Но не съм и предполагала, че мога да изпитам тази носталгия, не само към дома, в който съм прекарала половината си живот, а и към близките ми хора ... Толкова сме свикнали едни с други, че дори и не съм помисляла какво би станало ако сме разделени, дори и на толкова малко разстояние, което за мен е огромно.

Ние сме от хората, които се радваме и на най-малкото. Нямаме тази възможност да пътуваме и да разглеждаме навред красоти. Е, дано някой ден пък имам :) Но, това, което си имаме, си го обичаме и се грижим за него.

Родителите ми си имат една разкошна вила (наследство от дядо ми) и местенце, на което моята  мама сее какво ли не - цветя, зелени подправки всякакви, зеленчуци, дръвчета с плодове, че и лозя. Не им е лесно въобще, но пък да знаете колко е сладко домашното. А колко приятно е, когато лятото се събираме заедно. И зимата е невероятно. И въпреки, че ще се връщам у дома (не зная колко често), носталгията ми е огромна още преди да съм заминала ...

Колко прекрасни спомени имам още от дете, та до днес, когато аз вече самата имам две прекрасни дъщери :)

Този пост ще бъде един скъп спомен от отминалото време, и се извинявам ако с нещо съм ви отегчила дотук.

Да знаете колко много ми говорят тези съвсем обикновени снимки ... 

А сладкото от джанки винаги ще го свързвам и с тази моя носталгия.

Ех, тези джанки :) Децата ги обожават, да ги питаш защо и те не знаят.

Аз пък реших да направя сладко от тях, при такова изобилие в градината.

Добавих и малко от опадалите круши, и стана невероятно.

Миналата година имах неочакван подарък от Dr.Oetker , и преоткрих някои техни продукти, за което съм много доволна и благодарна.

От тогава предпочитам сладката да  правя с Гелфикс Екстра 2:1 на Dr.Oetker.

Резултатът е чудесен. Опитайте и вие.

Та, за сладкото от джанки, ще трябва да си наберете по-месести и сладки плодове.

Аз го направих по следният начин:

В тенджера измих около килограм и половина плод от джанки. Залях ги с вода, колкото да ги покрие и сложих да заврат. Варете около 10 минути (а може и повече или по-малко), докато видите, че люспите започват да се отделят и ги изключете.

Прецедете ги (като водата запазете) и ги охладете.

Идва моментът на по-туткавата част. Ако решите да правите мармалад, претриийте плода през цедка. За сладкото е необходимо да обелите (с ръце) люспите на джанките (което става бързо и лесно след варенето) и да махнете костилките.
Към плода, аз добавих и отцедената вода и малко круши. Може да добавите (по желание) и пакетче лимонови корички на Dr.Oetker.

Претегляте плода, за 1 кг. плод са ви необходими 1/2 кг. захар и един Гелфикс Екстра 2:1. Въпреки, че с едно пакетче може да направите и 2 кг плод, но с 1кг. захар.

Действате по указанията на пакетчето, което е страшно лесно.

Когато сте готови, в чисти и сухи бурканчета пълните сладкото, затваряте добре и обръщате с капачката надолу. Аз ги оставям да си престоят така поне 10-12 часа (за всеки случай), въпреки, че и 2 часа са напълно достатъчни.

Така си направих и сладко от кайсии, праскови ягоди ... Опитайте, лесно е, и много вкусно.

Да ви е сладко :)

Цветно, вкусно и вълшебно с Катето

Мислех, че ще ми бъде толкова лесно да започна този пост и да ви представя моята гостенка, но се оказа трудно. Защото много се вълнувам и се чувствам прекрасно. Преди няма и месец се престраших и поканих една прекрасна дама и кулинарна вълшебница да ми гостува в Кулинарна Авантюра. Сигурна съм, че случайно, а повечето пъти целенасочено сте надниквали в прекрасното местенце на Катето от  My Candy kitchen. Тук е просто вълшебно - рецептите, снимките, усмивките, топлината и обичта, които раздава Катето. И толкова е заразително, че препрочитам по няколко пъти всяка нова изненада, която тя поднася.

Не се познаваме лично, но шестото чувство ми подсказва, че тя е един невероятен човек. 

А каква наслада ми е приготвила да знаете !!

Кате, благодаря ти от сърце, че прие поканата ми и си винаги толкова мила. 

Безкрайно щастлива съм, че обогати моето местенце с твоето вълшебно, цветно и вкусно гостуване :)
И бързам да си взема едно парченце от прекрасната ти торта :)

Лятото е сезон, изпълнен с много пътешествия, ваканции, приключения, сбъднати мечти и прекрасни емоции. Една от тях е и моето гостуване днес в едно много уютно местенце Кулинарна Авантюра, с прекрасна домакиня. 

Поканата на Вили много ме зарадва, защото тези гостувания са страхотен жест, сякаш наистина си бил в домът на приятел, а и как иначе нали блоговете са нашите виртуални местенца. Вили познавам сравнително отскоро, но впечатленията ми са, че е много приятен човек, мила, любезна, страхотен кулинар е и мое ново другарче, за което искрено се радвам! 

Мила, Вили, благодаря ти за прекрасните емоции, с които ме дари, благодарение на това гостуване! За теб, за всички приятели на нашите блогове приготвих една много вкусна торта :).

От много време се каня на тази торта, може би от години:). Исках да я направя за специален повод и ето сега е точно такъв. Тортата я има в много блогове, дори сега отново я разгледах на няколко от вашите местенца. Това, което констатирах е, че блатовете се правят с еднакви продукти, но количествата навсякъде са различни. Затова направих и аз една смес по моя преценка и се получиха много добре, бих казала отлично. За крема мога да кажа, че най-често срещаният е сметанов, има варианти с два вида сметани- заквасена и сладкарска. Моят крем направих със сметана и извара, като добавих и сладко от боровинки, за разкош - наподобява бързият чийзкейк без печене, който правя / а и в много рецепти сладкото от боровинки също присъства./. 

Много исках да видя тортата в чуждестранни блогове, но никъде не я открих под това име, писах на английски, френски и т.н. в търсачката, такава торта няма, или поне аз не открих. Известна е като Медена торта. Всъщност Медовик и тази торта са сходни и аз дори не знам каква точно е разликата между тях, но съм заинтригувана да я узная, затова ще ви помоля докато похапвате от тортичката да си поговорим и на тази тема :). 

 

Продукти:

блатове: 

5 с.л мед

1 ч.ч. захар

1/2 пакетче краве масло / около 60 гр/

2 малки яйца

няколко капки есенция ванилия с масло на Др. Йоткер

1 1/2 ч.л. сода Бикарбонат

500 гр брашно

крем: 

1 кофичка извара на Олимпус

1 кофичка заквасена сметана

250 мл сладкарска сметана

2 с.л. пудра захар

сладко от боровинки

орехи за поръсване на тортата 

Приготвяне: 

В тенджера с дебело дъно или на водна баня на слаб котлон сложете медът, захарта и маслото да се разтопят, разбъркайте с дървена лъжица.

Отстранете от котлона и добавете яйцата, разбийте с миксер до получаване на нещо като рядък крем.

Добавете есенцията.

В купа пресейте брашното със содата и започнете да го добавяте по малко към яйчната смес. Бъркайте първоначално с миксер, на средна степен, а след това замесете тесто. Самото тесто е лепкаво, направете го на топка, увийте го в прозрачно фолио и го оставете за 15 минути в хладилник.

Извадете го и разделете на 7 части или колкото прецените вие, в зависимост от желаният размер на блатовете.

Всяка част разточете върху хартия за печене на кръг с желаният диаметър. Изрежете излишното тесто. Аз използвам чиния с диаметър като шаблон.

Изпечете блатовете в предварително загрята фурна на 175 градуса с вентилатор, за около 5-6 минути, или докато започнат да се оцветяват в светло златисто. Внимавайте да не ги прегорите.

Извадете ги и ги оставете върху хартията да се охладят. 

Направете крема като разбиете всички продукти за него. Аз първо разбивам сладкарската сметана, след това към нея добавям заквасената сметана и изварата, леко разбити с вилица и пудрата захар.

Започнете да подреждате тортата, като редувате блат, крем и поръсвате на няколко места със сладко от боровинки.

На финал намажете цялата торта с крем и я поръсете обилно със смлени орехи.

Приберете я в хладилник за няколко часа, най-добре за 1 нощ и след това я споделете с близки и приятели :) 

Още веднъж, мила Вили, благодаря за споделеното удоволствие, за поканата, приятелският жест! 

На всички, присъединили се към купона :) пожелавам прекрасно лято!  

Мусака с ориз и още нещо

Случвало ли ви се е да забравите да посолите ястието, да не сложите и подправките дори ?? 

На мен да, и не един път :)

Да, но този път такава вкусна мусака се получи, чак се учудих на себе си :)

Та бях правила пълнени чушки с кайма и ориз. Но както споменах, позабравила съм да сложа всякакви вкусове. Е, моите хапнаха по два броя, премълчаха си, преглътнаха, ама защото бяха гладни. Но на мен ми беше съвестно и реших да не ги мъча. 

Да видите само какво измислих :)

Мусака с ориз и още много нещица, и толкова вкусно стана.

Първо са ви необходими няколко броя (около 7-8) пълнени чушки, могат да бъдат с кайма, с пилешко, или както вие си знаете да ги приготвяте.

Продукти:

7-8 пълнени чушки

150 - 200 г. сирене

2 броя яйца

3 с.л. брашно

1 1/2 ч.ч. прясно мляко

СТЪПКИ:

1. В тавичка прехвърляте чушките (обелвате ги ако не са) и с вилица ги раздробявате.

2. Прибавяте натрошеното сирене и сместа от разбърканите отделно яйца с брашно и прясно мляко. Разбърквате всичко до хомогенизиране. Ако е необходимо сложете подправки по ваш вкус.

3. Печем в предварително затоплена фурна на 180-200 градуса до стягане на яйцето и златиста коричка.

Поднесете топла, по желание и с кисело мляко.

Бързо, лесно и наистина вкусно.

Добър апетит !!!

Сладкиш с цели сини сливи

Това сладкишче го правя вече няколко пъти, като винаги сливите ги режа на две и слагам с отвора нагоре върху кексовата смес преди да се изпече. Освен, че става красив, лесен е и е вкусно вкусен :)

Този път реших обаче да извадя костилките на сливите и да ги сложа цели. Имах известни подозрения, че ще натежат много и ще паднат на дъното, но пък си представях в разрез колко ще бъде красив.

Е, паднаха на дъното, и не успях да ги срежа както искам парчетата. Сливите омекнаха доста, но пък толкова вкусен стана, нищо че изглеждаше така, на мен си ми хареса.

Проблемът беше, че го правих снощи, вече беше тъмно и снимките станаха ужасни. За днес скрих едно парченце, доста мислих поне него да снимам, но се ядосах и си отхапах. И пак реших, че трябва да го снимам. 

 И въпреки всичко, реших да го споделя, а следващият път с нови снимки :)

 Продукти:

2  броя яйца

1  ч.ч. захар

1/2  ч.ч. олио

1 ч.ч.  кисело мляко

2 ч.ч. брашно

1 пак. бакпулвер

1 ванилия (или ванилена захар)

12 броя сини сливи (от по-дребните), а ако ги режете по на две и са по големи ви е нужен по-малък брой сливи
пудра захар 

 СТЪПКИ:

1.  Разбиваме яйцата със захарта до побеляване. Прибавяме киселото мляко с изгасения в него бакпулвер.

2. Добавяме последователно олиото, пресятото брашно и ванилията. Изсипваме сместа в средно голяма тавичка (намазнена и набрашнена, или покрита с хартия за печене) или във форма с падащо дъно.

3. Измиваме сливите, нарязваме ги на полумесеци и ги подреждаме отгоре. 

Или вадим костилките и нареждаме цели :)

4. Печем сладкиша в предварително загрята фурна на 180 градуса до суха клечка.

Охлаждаме го върху решетка и  по желание поръсваме с пудра захар.

  

Да ви е сладко :)

Салата табуле

Табуле - салата  с много магданоз от арабската кухня.

За пръв път правя, и за пръв път опитвам табуле.
Катето (тя си знае коя е), толкова често ме изкушаваше с нейното табуле, че вече не се стърпях. А после и Милчето (и тя си знае коя е) си хапна табуле, ееее беше и мой ред :)

И не знам дали всъщност се доближавам до оригинала дори. Така и не намерих арабски кус-кус, за това прибегнах до булгура, който е негов заместител. Само дето нашият булгур май не е точно подходящ и за табулето. И все пак я направих, и ми хареса.

В нея има много магданоз, а той не само осигурява на организма огромни количества калций, йод и желязо, но и повишава градусите на либидото.

Ооообаче, аз не сложих чак толкова много магданоз, тъй  като щеше да ми дойде множко желязото, шегувам се, просто не обичам твърде много от тази подправка на едно място (и не само аз).

Дори и снимката е една такава леко размазана.  

Продукти:

4 връзки магданоз (но аз сложих наполовина)

1 брой домат

1 каф.ч. булгур (или арабски кус-кус)

1 лимон
2-3 стръка пресен лук (при липса може и кромид лук)
зехтин, сол на вкус

СТЪПКИ:

1. Заливаме булгурът с вряща вода (около 2 каф.чаши вода) и  оставяме да я попие (но не е задължително). Оставяме така за час - час и половина, за да омекне, след което го отцеждаме.
2. Магданозът се измива, отстраняваме  дръжките и го нарязваме на ситно в купа. 

3. Измиваме доматът и го  нарязваме на малки кубчета, като семките ги отделяме. 

4. Добавяме ситно нарязаният лук и прясно изцедения лимонов сок. Прибавяме и  булгура. 

5. Добавяме зехтин и сол на вкус (слага се повече зехтин по принцип) и разбъркваме всичко.

6. Препоръчва се салатата да престои час-два, но може и веднага да я поднесете.

Така си я приготвих аз и ми хареса.  Някои добавят още  краставица, маслинки. 

Да ви е сладко табулето :)

Млечна баница

Изключително мека, вкусна, пухкава, сочна и същевременно лесна за приготвяне баница.

Рядко правя баници у дома, но тази е уникална. Е, според мен :) 

С корите на Белла пък става един малък разкош !!

Опитайте и няма хич да съжалявате :)

Продукти:

1 пакет кори за баница на Белла

за плънката -

4 яйца

350-400 г. сирене

100 г. кисело мляко

50 мл. олио

1 пак. бакпулвер

сол ако е необходимо

за заливката -

1 яйце

350 мл. прясно мляко (до 400 мл.)

2-3 с.л. брашно

СТЪПКИ:

1. В купа чукваме четири яйца и ги разбиваме с телена бъркалка (или с вилица). Добавяме натрошеното сирене и разбъркваме отново. В киселото мляко объркваме бакпулвера и също прибавяме към яйчената смес. Накрая добавяме и олиото.

2. Приготвяме си тавичка с диаметър 20-30 см. Намазняваме дъното и, или го покриваме с хартия за печене.

3. Вземаме един лист от корите, намазваме с олио с четка, отгоре слагаме втори лист, пак намазваме с олио, следва трети лист, пак олио. Слагаме четвърти последен лист, върху който равномерно навсякъде (без да прекалявате) разпределяме от плънката, завиваме на руло по дължина. 

Така процедираме до свършване на корите за баница.

4. Режем на рулца с дължина около 5 см., които подреждаме изправени (като пънчета) в тавата.

5. Приготвяме си заливката. В купа чукваме яйцето,добавяме брашното и разбиваме, за да не останат топченца. Прибавяме прясното мляко и разбъркваме.

6. Върху всяко рулце слагаме по лъжица от сместа, ако остане от нея я разпределяме върху всички.

Да не ви притеснява, че става водниста, при печенето стяга, а баницата става много сочна.

7. Печем в предварително затоплена фурна на 180-200 градуса до готовност или до приятен златист загар.

Когато е готова, и вече я извадите от фурната, напръскайте я с малко студена вода,  завийте я с кърпа, за да се задуши. До десетина минутки след това, можете да се насладите на вкуса на тази невероятна млечна баница.

Да ви е сладко !!!

Пиперки в доматен сос

Кога, ако не през лятото тази манджичка е най-вкусна :) 

Обичам мириса на печения или пържения пипер. И суров никак не е зле, напълнен със сиренце, с гарнитура топъл комат хляб, един домат от градината и лук. Ммммм ....

Та пиперки в доматен сос едва ли има някой, който не си е приготвял досега. 

Просто само ви подсещам, че сега му е времето, леко ястие, идеално за лятото, и мнооого вкусно.

Снимките са малко от третото качество, но светлината привечер не позволява по-хубави.

Надявам се, че и така ще ви накарам още веднага да запретнете ръкави и да приготвите тази вкусотийка, а и става бързо.

За мен лично ястията от този род нямат рецепти с точно количество на продуктите. Ако обичате пипер, добавете повече, ако искате по-малко сос, направете го така.

Продукти:

пипер

домати (доматено пюре или консерва домати)

стар чесън

сол

олио

захар
черен пипер

магданоз

СТЪПКИ:

1. Най-напред си пригответе пипера. За тази цел го измиваме добре, подсушаваме и изпичаме (на грил, на котлон, на скара, или го изпържете, както ви е вкусно). Обелваме го, цепваме го по дължина и оставяме настрана.

2. В тенджерка изсипваме доматеното пюре (или настъргани пресни домати), нарязания на дребно чесън (количеството по желание) и малко захар, да убие киселия вкус на доматите.

3. Сипваме малко олио на око (според количеството на доматите) и оставяме да си къкри (като разбъркваме да не загори) до сгъстяване на доматите (гъстотата е по желание).

Добавяме малко сол, черен пипер на вкус или още захар ако е необходимо.

4. Печените пиперки слагаме в доматения сос, намаляме котлона и оставяме да се вари още 5-6 минутки.

5. Сервираме със ситно нарязан магданоз.

Ние така обичаме пиперките в доматения сос, опитайте и вие :)

Да ви е сладко !!!