Такива сарми у дома се хапват по всяко време на годината, и нямат втръсване повярвайте. Аз пък установих, че в блога липсва рецепта за тези вкусни сарми. Наглед лесно може да ви се струва да си ги направите, но според мен си има тънкости 😉 Но на мама сармите са един път, уникални, и досега не мога да ги сготвя толкова вкусни като нея. Да ни е жива и здрава, и още дълги години да има сили да ги прави, а ние без съмнение и угризение ще си ги изяждаме 😀
И все пак ще се опитам да опиша как ги прави, как ме е научила да ги правя мама. Мисля, че последният път моите станаха почти толкова добри, колкото нейните. Дари докато ги хапваше одобрително клатеше глава, но каза "Е, на баба са по-хубави! И твоите са хубави, но на баба са по-хубави, защото тя ги гали докато ги прави!", за което не се и сърдя, защото е така! И се замислих, с такава лекота ги прави, все едно ги гали, ето защо стават уникални на вкус. И не на последно място от значение е как е приготвено киселото зеле, иначе какви сарми ще станат 😉 Заслугата за киселото зеле е на сестра ми и зет ми, те са майсторите /мама вече е предала на тях щафетата/. Пък на мен на готово 😋 ми дават от него, за което благодаря.
Продават и в магазините вече кисело зеле, но домашно приготвеното е винаги за предпочитане.
Иии стигнахме до същинската част от публикацията, моите сарми! Като правим сарми, обикновено количеството е цял голям глинен гювеч, или една голяма тенджера. В гювеча разбира се стават много по-вкусни, но при липса на такъв, спокойно можете да ги приготвите и в голяма тенджера. Така, че продуктите на око 😄
Продукти:
За един голям гювеч или тенджера 😉
2 ч.ч. ориз
500 г. кайма /може и повече/
2-3 глави лук
3-4 моркова
5-6 с.л. олио
чубрица, черен и червен пипер, сол /много малко, зависи колко е кисело зелето/
доматено пюре /6-7 с.л./или консерва домати /200 г./, или лютеница 😉
1 или 2 броя кисело зеле
Стъпки:
1. Накисваме ориза в студена вода. През това време си почистваме и измиваме лука и морковите. Нарязваме ги на дребно /може и настъргани на едрото ренде/. В подходяща тенджерка запържваме лука и морковите с олиото за 3-4 минути. Добавяме червен пипер /2 равни с.л./, бъркаме за кратко на умерен котлон енергично да не загори.
2. Прибавяме добре измития от нишестето ориз и надробената кайма. Объркваме добре и отново готвим 2-3 минути. Добавяме доматено пюре /домати консерва или лютеница/, чубрица и черен пипер. Доливаме 1 ч.ч. вода, объркваме и оставяме да се готви на среден степен на котлона, като разбъркваме от време на време да не загори. Готвим до полуготовност на ориза, като доливаме вода ако е необходимо.
3. Дърпаме встрани от котлона и оставяме за 5 минутки.
4. Подготвяме си листата от киселото зеле, като изрязваме твърдата част към горната страна на листото, там където е необходимо, за да може да се оформи добре сармата.
5. В по-широкият край на зелевия лист слагаме по една пълна супена лъжица от сместа. Завиваме стегнато, първо напред, после от двете страни загъваме и оформяме като малко руло.
6. На дъното на гювеч или тенджера, слагаме няколко зелеви листа, подреждаме готовите сарми една до друга плътно, за да не се развият докато се готвят. Заливаме с вода на ниво над тях и слагаме гювеча задължително в студена фурна /или на котлон/, след което се включва на 170 градуса. Може да сготвим сармите в гювеч или тенджера и на котлона на слаба степен. Сармите стават още по-вкусни, когато се готвят бавно. Наблюдаваме да не изври водата и да загорят зелевите листа на дъното, и така ще имат неприятен мирис на изгоряло и сармите. Готвим около час и половина.
И все пак, за да се получат идеалните сарми за вас, трябва да ги правите с желание и лекота!
Няма коментари:
Публикуване на коментар