На гости ми е Пепа Стоева от "Храна за мойте канибали"

Ако отстрани изглежда лесно воденето на кулинарен блог - сбъркали сте.

Е, ако разчитате само на рецептата и една бърза снимка, може и аз да греша.

Възхищавам се много на тези момичета, които имат кулинарни блогове с чудесни и вкусни рецепти, и умеят да предразположат и усмихнат със своите кулинарни творения и прекрасни  снимки. Изключително важно е, как е поднесена храната, аз все още се уча, но за това пък има от кого 

Не случайно първият ми гост е Пепи от Храна за мойте канибали, уважаван от мен кулинар, с която се запознахме виртуално. Тя единствена имаше голямото търпение, когато се опитвах да си направя блог. И благодарение на нея, вече Кулинарна Авантюра е реалност. 

Не съм голям кулинар, но обичам да експериментирам и импровизирам, и много се надявам всеки посетил блога ми да остане с хубави впечатления.

Обичам лесните, бързи и по-семпли рецепти. 

Ама аз се отплеснах Та Пепи е един кулинар за пример. То където и да я бутнеш, все с нещо ще има да те изненада. И с чувство за хумор дори    Доста честичко надничам в нейния блог, но ако вие сте пропуснали това, не се бавете.

Ето с какво ми гостува Пепи днес

       Вече  съм била гост в няколко блога и не мога да не призная, че всеки път  се чувствам поласкана. Но и притеснена, с какво аджеба ще гостувам. Всъщност може с всяка приготвена и нова за мен рецепта, ама си имам принципи    трябва да е мръвка. Ако гостувам с нещо постно, или сладкиш, значи са объркали поканения човек. Т.е. мен.
И обикновено забавям гостуването.

       Така се случи  и с поканата на Виолета. Този път имаше и други независещи от мен обстоятелства, заради които  минах през един апатичен-към-интернет-кулинарията период.

      Какво мога да кажа за Вили  – запознахме се виртуално  една вечер, когато се опитваше да си направи блог, покрай желанието да споделя с пространството своите изпробвани и вкусни рецепти. И продължи да води  редовно своята  Кулинарна авантюра и да изпълва с апетитни снимки на ястията,  приготвени с любов за семейството и.  Млада и енергична дама,  с която споделяме една и съща страст – да превръщаме  престоя в кухнята във време за забавление, докато готвим, вместо досадно задължение. Така и така се налага да го правим 
      Стигнах до рецептата – една кулинарна импровизация  на Най-вкусния печен заек. Отдавна планувана, но чакаща реализация.  Много ми се искаше да знам дали друго  месо, изпечено с адската смес ще стане така сочно и вкусно, като оня много, много вкусен заек. Пробвах с малки парчета (големи пържоли), но подправките така идваха в повече, затова този път заложих на големи парчета свинско месо. И тъй като ще се пекат във фурната – задължително от бут, защото имат и малко мазнина. 

      Ами получи се     сега вече си имам и 

      Най-вкусното печено свинско месо

 

Продукти (за 6-7 порции):

2 парчета свинско месо, по около 700-800г (или едно цяло над 1.5 кг )

за „замазката” (адската смес  )  

50-60  мл соев сос

2 с.л.  зехтин/олио

2-3 фино пасирани  скилидки чесън

2 с.л.  червен пипер;

2 с.л. брашно

1 ч.л. черен пипер

1 ч.л. кимион

1 каф..л. сол (на вкус)

100 мл бяло вино

1 с.л. царевично нишесте 

* Месото се подсушава се с кухненска хартия или с  мека кърпа без власинки. 

* Смесват се всички съставки за „замазката” – получава се гъста каша.

* Парчета месо се намазват  с нея (по-лесно и чисто е с гърба на някоя лъжица).

* Готовите парчета се поставят едно до друго в плик за печене.

* Оставят се за ~ 30 мин.  в хладилник.  

* Фурната се загрява на 200*; в плика се  прибавя внимателно виното (да не отмива замазката) и се завързва.

*  * Тавата се поставя във фурната и пече на 200*, докато заври течността в плика – около 15 мин. , след което градусите се намаляват на 160* и пече около час и половина.

* След като се извади тавата, плика се срязва отгоре, внимателно се избутва месото и соса в тавата   и връща във фурната за още 6-7 мин.
* Нишестето (или препечено брашно) се размива в малко вода и прибавя към соса, за да го уплътни.

* Тавата се връща във фурната за още 5 мин. на 250*.

***Месото може да се сервира с печени зеленчуци в плик,  пюре, или гъби.

При мен гарнитурата беше от задушени ливадни печурки с масло – покрай дъждовния сезон тази пролет си отядохме на такива гъби  

Аз останах впечатлена за пореден път и малко разочарована, защото няма как да си вкуся от тази мръвка. Но пък рецептата е налице, и е мой ред да я приложа у дома.

Пепи, благодаря ти отново