На 24 декември празнуваме един от най-светлите християнски празници – Бъдни вечер. В различните краища на страната той е наричан с различни имена – Суха Коледа, Крачун, Малка Коледа, Детешка Коледа, Мали Божич, Наядка. Въпреки разнообразните наименования на празника, всички са единодушни, че в полунощ, според православната църква, в една пещера около Витлеем се е родил Иисус Христос.
Тогава в небето пламнала необикновена светлина и се е явил ангел, който съобщава на намиращите се близо пастири добрата вест. Съществуват и народни вярвания, според които божата майка се замъчила на Игнажден и на Малка Коледа родила млада бога, но за това съобщила на другия ден. Интересен факт е, че въпреки липсата на информация за конкретната дата на рождението на Исус Христос, през VI век Църквата решава празникът да бъде на 25 декември, за да се премахне почитането на персийското божество Митра.
На Бъдни вечер българите гонят злото с тамян. В Бразилия отбелязват Рождество Христово с фойерверки, а норвежците крият всички метли и бърсалки за под. Коледните традиции по света са най-различни.
По традиция на трапезата ястията задължително трябва да са постни и да бъдат нечетен брой - 7 колкото са дните на седмицата или 9 колкото трае бременността на жените. Има райони в България, където на празничната маса се поставят 11 или 12 ястия - колкото са месеците в годината. Те представляват сарми, варено жито, чушки, мед, баница с тиква, ошав, вино и др. Всяко от ястията на трапезата има важна за българина символика.
Преди да се седне на масата вечерята непременно трябва да бъде кадена. Това е обичай, при който най-възрастният мъж или жена в дома прекадява с тамян масата. След това стопанинът обикаля и всички останали стаи и помещения в дома. Накрая излиза навън и минава през целия двор и обора. Според народното схващане с ритуала на каденето се прогонват злите и нечисти сили от дома.
Питката за Бъдни вечер, разбира се, е постна, както всичко друго на трапезата. В народните разбирания тя е безкръвна жертва и умилостивява по-висшите от човека сили. Питката нашите баби приготвяли от нов квас, облечени в новите или поне чисти дрехи.
По традиция питката се замесва сутринта преди Бъдни вечер. Някога с нов квас и с мълчана вода - младите моми, носели водата с менци от чешмата, като през цялото време по пътя за дома непродумвали и дума. И ако през останалото време на година се ползвало каквото брашно има, за питката за Бъдни вечер се използвало най-хубавото, най-бялото.
По форма питката, наричана още "боговица" или "бъдняк" е кръгла- символизираща безконечността, цикличността в живота, нея се влага и монета - символ на благополучие. Украсява се с форми от тесто изобразяващи кръстове, узрели класове, рало, орач, животни или плодове - символи за благополучие и плодородие.
По традиция питката за Коледа се разчупва от най-възрастния човек в къщата. Смята се, че той играе ролята на своеобразен мост към предците ни. На други места в България пък, питката се захваща от стопанина и стопанката, вдига се над главите и се изрича "Еййй толкова да е високо житото" и се разчупва. Останалите в семейството отговаряли "Амин! Дай Боже". На трапезата питката се слага още топла, в миналото цялата трапеза за Бъдни вечер се подреждала на земята.
Първото парче от питката се отделя за Богородица, второто парче за къщата, а останалата част от питата се раздава на семейството - разчупването и раздаването се прави от дясно наляво - посоката на живота в разбиранията на българина.
В питата има монета. На когото се падне тя, се вярва, че ще е здрав през цялата година и късметът ще е на негова страна. В питата може да има и дрянови клонки, символизиращи късмет и плодородие.
След Бъдни вечер идва Коледа, краят на постите, новото начало, в което всеки от семейството ще започне своята следваща година на чисто.
Всяка година замесвам питката за Бъдни вечер по различен начин, с продукти на око, само със сода и бакпулвер. Но все нещо не ми харесва и не се получава. Въпреки, че от соденият хляб няма по-вкусен. Но сме свикнали питката или хляба да са бухнали, красиви и вкусни накрая. Тази година реших питката да замеся със суха мая. И така ще е постна, вкусна и най-хубавата питка - защото е наречена за Бъдни вечер!!
Продукти:
2 ч.ч. брашно
1 ч.ч. хладка вода
1 ч.л. сол
1 с.л. захар
5-6 с.л. олио или зехтин
1 пак. суха мая
СТЪПКИ:
1. Върху чист плот, в голяма тава и голяма купа пресяваме брашното. Правим си кладенче, в което изсипваме водата и олиото.
2. Солта, захарта и сухата мая слагаме на различни места в брашното отстрани, и ги объркваме в него.
3. Към водата и олиото постепенно започваме да прибавяме от брашното, като си помагаме с лъжица.
4. След като сме смесили добре сухите и мокрите съставки, с чисти ръце продължаваме да месим тестото. Ако е необходимо добавяме по-малко брашно, докато не престане да лепне /най-много още 1/2 ч.ч./.
5. Оставяме тестото да втаса на топло докато удвои обема си.
6. Премесваме отново тестото. От него оставяме малко за украсата на питката. Паричката за питката измиваме добре със сапунена вода, подсушаваме и увиваме в алуминиево фолио. Пъхаме я в тестото, за да я скрием. Ако решите може да премесите един-два пъти с нея. В подходяща тавичка, която не трябва да е много голяма /покрита с хартия за печене или намаслена и набрашнена/, за да може питката да стане по-висока, прехвърляме тестото и го разпределяме на равен слой.
7. Оставяме отново питката да втаса на топло. От заделеното тесто си правим украса - кръстче, слънце, житен клас, грозд, пиленца, цветя и др.
8. Намазваме питката отгоре с олио или зехтин и печем в предварително затоплена фурна на 170 градуса на среден риотан. Ако се опече бързо отгоре, преместете питката най-долу и покрийте с фолио. Питката се опича за около 40-45 минути, но най-добре е да се проверява с клечка.
9. Готовата питка напръскваме с малко студена вода и покриваме с памучна кърпа за 10-15 минутки, за да омекне коричката. Към питката може да се поднесе купичка с мед и шарена сол.
Бъдни вечер е!
Празничната атмосфера от Бъдни вечер се преливала в нощната Коледа. Коледарите обикалят домовете и благославят техните стопани. Те обхождат домовете на групи, като тръгват винаги в източна посока. Във всеки дом изпълняват песни за прослава на стопаните и благопожелание.
Няма коментари:
Публикуване на коментар